ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АВАНСОВО ВНЕСЕНИЯ ДАНЪК ЗА РАБОТЕЩИТЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР СРЕЩУ МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА

Въведеното през 2014 г. освобождаване от подоходен данък за работещите на трудов договор срещу минимална работна заплата се оказа съпътствано от серия ограничения. По закон тези данъкоплатци имат право да си възстановят през 2015 г. в пълен размер авансово внесения от работодателите данък върху доходите.

В Инструкция от НАП става ясно, че облекчението няма да може да се ползва, ако работникът е получавал необлагаеми доходи извън трудовото си възнаграждение. Всеки доход, който не е изплатен от работодател, не е доход от трудови правоотношения и независимо от неговия размер лишава лицето от право на ползване на данъчното облекчение. Това означава, че облекчението не може да се полза от лица, получаващи доходи в размер до 4080 лв. годишно, които обаче освен доход от трудови правоотношения са получили доходи от: друга стопанска дейност например граждански договор, дейност като земеделски производител, занаяти и т.н.; наем; продажба на имущество, вкл.
когато доходът от продажба на имущество е необлагаем по реда на ЗДДФЛ; дивиденти, независимо от размера им.   Например, лице може да работи на половин работен ден по трудов договор и да получава месечно възнаграждение 180 лв. и успоредно да е получило 10 лв. по граждански договор. Наличието на доход, който не е доход от трудови правоотношения, автоматически лишава лицето от правото на ползване на данъчното облекчение.

Също така облекчението не може да се полза и при наличие на каквито и да е: суми, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, независимо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 17 от ЗДДФЛ; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт, независимо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ. Например, лице получава обезщетения за безработица на база минимална работна заплата половин година и половин година работи на трудов договор по Кодекса на труда с възнаграждение равно на минималната работна заплата. Наличието на обезщетение за безработица, независимо, че обезщетението е необлагаем доход, лишава лицето от възможността да ползва данъчното облекчение; доход от лихви, не само по депозитни, но и по спестовни и разплащателни сметки. Лицата по трудови правоотношения с доход, който годишно не превишава 12 минимални работни заплати, които получават заплатата си по разплащателна сметка в банка, независимо от нищожната лихва и независимо от нейната необлагаемост през 2014 г. според чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, се изключват от възможността да ползват данъчно облекчение, защото имат доход различен от доход от трудови правоотношения – лихвата, по всяка вероятност в размер измерван в стотинки, му я начислява и изплаща банка, а не неговия работодател; обезщетения за временна неработоспособност. Те са необлагаем доход на основание на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, но доколкото се изплащат от НОИ, очевидно са доход, който не е доход изплащан от работодател. доходи от пенсия- работещите пенсионери не могат да ползват облекчението, независимо, че пенсиите са необлагаем доход на основание на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ; доходи от рента на земеделска земя- рентата е необлагаем доход, но не е доход от трудови правоотношения; доходи от предаване на вторични суровини.

Облекчението ще се полза за пръв и последен път за доходи, придобити през 2014 г.– годината, през която се въведе. То обаче не може да се ползва чрез работодателя при годишното изравняване на доходите. Той няма ангажимент да възстановява текущо удържания авансов данък. Облекчението се полза единствено чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. Данъкът ще се възстановява от НАП на база на подадена през 2015 г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2014 г., по лична сметка, посочена от лицето.

ЗАЩО ПЕЙРОЛ И ДАНЪЧНИТЕ УСЛУГИ СА МАСОВО ВЪЗЛАГАНИ НА ВЪНШНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

 

Според проведено наскоро бенчмаркетинг проучване пейрол и данъчните операции остават най-често възлаганите към трети лица и външни изпълнители счетоводни услуги за САЩ и Канада. Близо половината от американските и канадксите компании, включени в проучването, признават, че аутсорсват горе-споменатите дейности. Изненадващо е, че дори най-големите корпорации са склонни да предоставят изпълнението на пейрол и данъчните си услуги, като 73% от американските компании, които предпочитат аутсорсинг според проучването, декларират приходи над 5 милиарда щатски долара.

Ето и основните причини, провокиращи избора за възлагане на пейрол и данъчните услуги за изпълнение от външни лица:

1. Спестява време на компанията-възложител
Процесите по пейрол и данъчните дейности са времепоглъщащи. Възлагането им на външен изпълнител, способен да обслужва едновременно множество бизнеси, може да осигури на дружеството много по-необходимото му време да се съсредоточи върху основния си аспект на развитие и да генерира повече приходи в крайна сметка.

2. Централизират се процесите в компанията-възложител
Когато предоставиш на компанията време да се фокусира върху собствения си бизнес, това води до централизация и съдейства за подобряване и засилване качеството на дейността и обслужването.

3. Спестява парични средства на компанията-възложител
По-голяма част от малките предприятия подценяват разходите за обработка на пейрол услугите, тъй като не отчитат режийните разходи на време и ресурси, предназначени за работните заплати и съпътстващите операции. Преките разходи за поддържане на ТРЗ биха могли значително да се намалят чрез аутсорсинг към трети лица.

4. Помага да бъдат избегнати санкции от страна на компанията-възложител
По данни 40% от малките предприятия плащат санкции в размер средно на 845 щатски долара годишно за закъснели или некоректни данъчни задължения и плащания. Дейностите, свързани с пейрол, отнемат време и често водят до недоразумения относно постоянно променящите се наредби, тарифи и форми. Доверявайки се на доставчик, който да поеме пейрол и данъчните услуги, се подсигурява навременното изпълнение на операциите.

Именно поради горе-посочените няколко основни причини големите предприятия успяха да намалят общите си разходи и да рационализират своите бинес цели чрез съсредоточаване върху онова, което да бъде свършено, както и чрез намаляване броя на съкращенията в предприятията. Чрез ауторсване на дейности извън тяхната сфера на компетентност, те поверяват управлението на част от бизнеса си на утвърден доставчик на услуги. Повечето компании внимателно управляват външните си взаимоотношения, въвличайки вътрешен мениджър в отговорност към доставчика-изпълнител. Аутсорсването на пейрол и данъчни услуги може да се окаже “животоспасяващо” за собствениците на малки дружества, освобождавайки съответните дейности от притеснения и кошмари.